9.04.2008 г., 19:28

Опомни се...

1.1K 0 0
 

Опомни се...

 

Виждам грижливо съхраняван хаос.

Разхождам се и някой шепне ми, за жалост.

Усмихвам се и вдигам своя поглед,

намирам те и започва поредният ми полет.

Нашепвам ти и се преструвам,

отвръщам се, за да не те вълнувам.

Играя, за да не бъда себе си.

Залъгвам те, за да повярваш сам на себе си.

Оплитам те в мрежите си крехки.

Запечатвам реакциите ти с насмешки.

Показвам ти изхода с надежда,

отправяш се към него и ме поглеждаш.

Спираш се и се обръщаш с гръб към входа,

поглеждаш ме, но не със злоба.

Изпращаш ми сигнали с очарование,

изпълнени са те със обожание.

Правиш крачка към мен и после втора, трета...

вярваш, че може би съм твоята Жулиета.

Недей, Любов, умолявам те, ти - спри се,

лъжа те, ти - опомни се!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Савина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...