Опомни се...
Виждам грижливо съхраняван хаос.
Разхождам се и някой шепне ми, за жалост.
Усмихвам се и вдигам своя поглед,
намирам те и започва поредният ми полет.
Нашепвам ти и се преструвам,
отвръщам се, за да не те вълнувам.
Играя, за да не бъда себе си.
Залъгвам те, за да повярваш сам на себе си.
Оплитам те в мрежите си крехки.
Запечатвам реакциите ти с насмешки.
Показвам ти изхода с надежда,
отправяш се към него и ме поглеждаш.
Спираш се и се обръщаш с гръб към входа,
поглеждаш ме, но не със злоба.
Изпращаш ми сигнали с очарование,
изпълнени са те със обожание.
Правиш крачка към мен и после втора, трета...
вярваш, че може би съм твоята Жулиета.
Недей, Любов, умолявам те, ти - спри се,
лъжа те, ти - опомни се!
© Савина Димитрова Всички права запазени