Орисница зла
Орисница зла
Горчи поредната сълза, горчи ми таз мъка зла.
Да обичам, а дваж повече да страдам.
Твойто прекрасно име да изричам
и от мойта следваща рана кръв да потича.
Душата си страдалница съм обрекла,
в твойто име тя се е врекла.
Сърцето ми крещи, че те обича,
крещи и цялата ми същност по тоз начин обрича.
Казваха ми, че любовта е като гълъб мирна и бяла,
ах, ти, черна убийце, не си мирна, ни бяла!
Ти пускаш ми стрелите отровни,
а как лъжеш ме, че те са любовни.
А аз сляпо вярвам с жалката надежда,
защото го обичам и взорът ми се към него ме отвежда.
Защо, любов ,убиваш ме,
нима туй е сладко-горчивото чувство,
за което всеки копнее и което възхвалява?
Нима тогава всички клетници като мене са?
Нима не видях аз сладката ти страна?
Ала ти хвърляш все към мене тези стрели, с мъка отровна напоени,
все към раните ми тежки и болезнени са те насочени.
Робиня негова ме направи, изтръгна ми сърцето той,
и зейна таз рана мъчна, а от сърцето изтекоха сълзи, цял порой.
Робиня ти станах, а с моя разум здрав да знаеш как ти не вярвах!
Ах, ти, любов жестока, орисница зла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Младенова Всички права запазени