Гори свещицата любов във нас,
но пламъчето често лъкатуши...
И мисля си дано не дойде час,
когато то ще трепне и изпуши...
Затуй ограждам го със две ръце,
от вятъра отчаяно го браня...
Безстрастно гледаш с каменно лице...
Дали ме чуваш?...Виждаш ми се странна?
На бузата ти блесна май сълза...
Ръка протягам, за да я изтрия...
О, не!... Било е капка от дъжда,
дошъл да види още ли сме НИЕ... ...