Още за грозното патенце
Проблясва с утрото странна идея,
като златна жила в делничния пласт.
Дъждовно е, но кара ме да пея,
усмивката ми със нея е на власт.
Тя още си е смешно, грозно пате -
дребно, тромаво и с рошави пера,
не плува грациозно, а се клати,
инат е, не излиза й се на глава!
Но търпеливо аз ще си я храня,
с мисли животворни ще си я поя,
дорде извие лебедова шия
и заплува в най-дълбоката вода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
