Остани
365
0
0
Идваш като късна утрин с мирис на роса.
И вълните на любовта, блъскат се в бреговете на моята душа.
Остани за миг поне! Погали ме като бриз!
В макови полета с мен разходи се за ръка.
Помоли птиците да ми попеят.
Разкажи ми за звездите и вечният им танц на любовта!
Не си отивай! Още е сутрин! Остани така!
Знам, че си от камък!
Ти си моята стена!
Поемам дъх и теб те няма.
Ти мъгла си, колко лесно губя се във теб!
И пак сама съм сред поле червено.
Маковете тихо си шептят.
Птици няма, нито бриз, а вълните все тъй бурно блъскат във душата, спират всеки миг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Karasu Tengu Всички права запазени
