Krasita (Красимира Петрова)
28 30
10.07.2006 г., 15:04 ч.

Остани 

  Поезия
1234 0 2
Остани
На М.
почивай в мир, приятелю...


Остани в сърцето ми,
Идвай в съня ми,
Отбивай се в дома ми,
неканен и призрачен...

Не ме оставяй!
И аз ще идвам при теб -
студения камък ще пръгръщам,
сложила устни на твоето име,
ще топля вечният ти сън.
Ще галя с всяка стъпка,
земята, в която лежиш!
Ще целувам цветята,
които ти нося...

Понякога ще паля цигара,
знам, че обичаш...

Нежни думи,
другиму няма да мълвя.
На ум - за теб ще копнея...
Друго - не мога,
затуй ще стана тъжен поет...

Ще пея, докато имам жар в устните,
докато има мъка в очите,
и красив спомен в сърцето.

И ако Господ с дарба награди ме,
всеки ще помни твоето име!

Остани с мен.

© Красимира Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много боли...трябва да забравя, а толкова много искам да помня...
    времето ще постави мислите ми на мястото им, надявам се
  • Невероятно тъжна изповед,Краси...
    Боли от нея(
    Поздрав за стихото.Хубаво е!
Предложения
: ??:??