Как спиш, когато знаеш...
че другиго нощем прегръщам?
Кошмари сънуваш ли,
будиш ли се уплашен,
търсейки ме до теб!?
Студено ли е твойто легло,
което вече не топля!?
На врачки вярваш ли,
когато бъдещето ти придричат?
По църкви ходиш ли,
да се молиш, да се върна?...
Всяка вечер ли пиян,
реалността така забравяш!?
Всяка вечер с снимката ми,
до късно ли оставаш!?
Мечето с мойто име,
ли всяка нощ прегръщаш?
Но каквото и да сториш,
НЕ ОПИТВАЙ ...
остарели чувства,
пак да връщаш...
06.01.2007г.
© Надя Георгиева Всички права запазени