Валери_Станков (Валери Станков)
1108 825
20.12.2023 г., 18:35 ч.

Оставих ви безмълвната си книга 

  Поезия
165 2 5

ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА

 

... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –

в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,

вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,

знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен да е добър,

да ме забрави? – в дрипавата есен – мъжът, загърбил низи от лета! –

 

все тъй – безесграонен, безадресен, да се завръщам с птичите ята,

да дишам – между хлебеца и ножа, и моят миг да отлети – красив,

и никого не искам да тревожа с несръчния си римен йероглиф,

да пея – и, комай, това ми стига? – щастлив да си отида някой ден.

Оставих ви безмълвната си книга – да я разлиства вятърът след мен.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • “да дишам – между хлебеца и ножа, и моят миг да отлети – красив”

    Весели празници, Валери!
  • Красота, която може да се почувства, но не може да се обясни, защото е от много високи поетични пространства!
  • Пак браво, Поете!
    Като чета това, умирам от смях какви ги има в избор на редактора (там, разбира се, има и много хубави, това за обективност).
  • Няма такава поезия!!!
    вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
  • Оооо....красота.
Предложения
: ??:??