Oставихте земя...
На българските бежанци
Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази -
нещастни жертви на жесток погром,
надявахте се Господ да ви пази!
Но Той ви гледаше отгоре ням,
замислен и вглъбен в нещо глобално,
а долу ви избиваха без срам -
жестоко, нечовешки и брутално!
Оставихте високи планини,
море лазурно и слънце горещо,
реки пенливи, плодни равнини,
гори зелени и вино кипещо!
Напуснахте цветущи градове,
земя разцъфнала като градина,
омивана от топли дъждове -
вековна, свидна българска Родина!
Деди и прадеди живяха тука -
градяха и работеха безспир,
споделяха и радости, и мъка
и пазеха я във война и мир!
* * *
Преминахте граничната бразда,
подслон поискахте от свойте братя,
изпълнени от вяра и надежда,
че скоро ще се върнете обратно!
Приеха ви със сълзи на очи
и в къщите си бедни подслониха,
с вас разделиха залъка горчив
и мъката жестока споделиха!
* * *
Изминаха години оттогава,
надеждите ви може би умряха,
но споменът за роден дом остава
и сълзите в очите ви не спряха!
Сега отиват вашите деца
с тъга да видят где сте се родили,
но виждат само с кървави сърца
руините на домовете мили!
* * *
О, Господи, спусни над нас ръка!
Върни ни пак земята родна, мила,
защото справедливо е така -
та да възкръсне българската сила,
която Ти във гена ни вгради -
за да надмогнем днешните беди!
15.06.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
