От болка...
Много пъти посегнах днес към белия лист -
исках тази тъга да излея,
да изпиша със думи колко силно боли,
но листът ми все още белее.
Много пъти преглъщах, ала още горчи
тази топка, във гърлото спряла,
той, езикът ми бърз и до кръв пиперлив,
ме отсече... и връщане няма.
Много нощи ми взе... много истинска обич,
много пътища, много мечти,
и от ревност обзет, от страх (от какво ли?),
ме запрати в отчаяни дни.
Много пъти се молех, ала тихо, без глас,
много пъти избягах от края,
приспивателно нямам, нямам утре за нас,
само спомени, водещи в рая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
