8.03.2009 г., 22:17

От нас зависи

1.5K 1 22

 
Животът е такъв, какъвто е,
и солено, и сладко бурно море,
във всичките му измерения,
и реални, и виртуални...
Понякога е слънчево дете,
което сбъдва танцуващи мечти,
а друг път е облачно небе,
от което дъжд-отчаяние вали.
Но правото на избор винаги
е бяла отключена врата,
зад която ни очаква нова съдба

и полет волен с преродени крила.
От нас зависи "днес" да спрем,
"утре" вместо "вчера" да изберем,
несбъднатото минало да забравим
и сбъднато бъдеще да си направим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Симеон, много се
    радвам, че ти хареса стиха ми!
    Пожелавам ти успех и късмет във
    всичко и във всички дни!
    БЪДИ!
  • Ех, живот . . .
    Прекрасно стихотворение!
    Изключително умение за употреба
    на разнообразни поетични форми, Криси !
    Метафори, сръвнения, епитети . . . нюанси в настроенията . . .
    Въображение в изобилие . . .
    Успех , Криси !

  • Благодаря, Антоан!
    Пожелавам много слънце,
    щастие и късмет да има
    във всички твои дни!
    БЪДИ!
  • От нас зависи!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...