В онази нощ,
на онази пейка.
Бяхме двама,
бяхме близки!
Казахме си много.
Изричахме го бавно,
гледахме се дълго,
прегръщахме се плавно!
В онзи поглед.
На онази среща,
бяхме двама,
бяхме други!
Целувахме се страстно,
сякаш за последно.
Прегръщахме се бавно,
а сякаш мигновено!
Гледах те в очите
и виждах любовта ти.
Слушах те с ушите,
не разбирах мисълта ти!
Казваше ''Тръгни си ',
''Не съм за любовта ти''.
А с поглед "Остани си'',
''Изгарям за страстта ти''!
Молеше и искаше
разбиране от мен.
Молеше, очакваше
да е леко и на мен!
Сърцето ми кървеше
от думите тежки,
душата ми линееше
от многото грешки!
© Яна Георгиева Всички права запазени