27.10.2009 г., 12:28

От сърцето

930 0 3

В онази нощ,
на онази пейка.
Бяхме двама,
бяхме близки!

Казахме си много.
Изричахме го бавно,
гледахме се дълго,
прегръщахме се плавно!

В онзи поглед.
На онази среща,
бяхме двама,
бяхме други!

Целувахме се страстно,
сякаш за последно.
Прегръщахме се бавно,
а сякаш мигновено!

Гледах те в очите
и виждах любовта ти.
Слушах те с ушите,
не разбирах мисълта ти!

Казваше ''Тръгни си ',
''Не съм за любовта ти''.
 А с поглед "Остани си'',
''Изгарям за страстта ти''!

Молеше и искаше
разбиране от мен.
Молеше, очакваше
да е леко и на мен!

Сърцето ми кървеше
от думите тежки,
душата ми линееше
от многото грешки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е лично мое .. Не съм го копирала от никаде ..
  • Жалко само че не е лично твое Това беше първото ми творение..не е изцяло копирано...някой неща си отрязала. Не е редно да публикуваш от чуждо име....ако исках сама щях да го направя.
  • Чудесно,хареса ми много!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...