27.10.2009 г., 12:28

От сърцето

926 0 3

В онази нощ,
на онази пейка.
Бяхме двама,
бяхме близки!

Казахме си много.
Изричахме го бавно,
гледахме се дълго,
прегръщахме се плавно!

В онзи поглед.
На онази среща,
бяхме двама,
бяхме други!

Целувахме се страстно,
сякаш за последно.
Прегръщахме се бавно,
а сякаш мигновено!

Гледах те в очите
и виждах любовта ти.
Слушах те с ушите,
не разбирах мисълта ти!

Казваше ''Тръгни си ',
''Не съм за любовта ти''.
 А с поглед "Остани си'',
''Изгарям за страстта ти''!

Молеше и искаше
разбиране от мен.
Молеше, очакваше
да е леко и на мен!

Сърцето ми кървеше
от думите тежки,
душата ми линееше
от многото грешки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е лично мое .. Не съм го копирала от никаде ..
  • Жалко само че не е лично твое Това беше първото ми творение..не е изцяло копирано...някой неща си отрязала. Не е редно да публикуваш от чуждо име....ако исках сама щях да го направя.
  • Чудесно,хареса ми много!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...