От тъмната страна

14.07.2018 г., 17:52 ч.

Поезия

371 2 2

Когато съм от тъмната

страна, кръвта извира

и пускам музика по вените.

Спасението са ръмжащи

жици, назъбени до тон –
брутално неудържими херци.

Уродите в мисълта управляват
пулта с шокова агресия,

тлаките се сбират на депа,

трупат черно и за бели дни.

Тъмното от тъмната страна

е много силно кръвожадно,

вмирисано на леш,

от неподозиращи меса,

забива гладен зъб

в не невинна жертва.

Имам много и искам да му дам,

но вместо да го утоля,

гладът израства.

В светъл ден за тъмната страна,

филмиран в черно-бяла бленда,

изопват струни криви огледала

наредени в пулсираща колода.

Избиват фази с променлив ток,

генериран в пръстите на гневен
нотописец. Носталгия по грубо
ми минор зацикля в неизказани
фрази.

Гръмва фойерверк подсилен
от прожектор,

плавно се люшка пепел,

няма смисъл да бърза,

застила цялото тъмно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

MisteriaVechna (Misteria Vechna)

2018-07-17T08:04:52+03:00

Провеждам задълбочени проучвания в момента и констатирам, че от морската страна перспективата е значително светлинно и позитивно удовлетворителна
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-07-15T10:09:42+03:00

Че то като чета в "тъмното"е по приемливо да бъдеш.Още повече че "тъмно"и"светло" са условни понятия.