Oт ветровете разпиляван...
Сълзúте си пресъхвах. Гълтах думите
и цялата - до вик - се измълчавах.
Така и не усети пълнолунието.
Последното, което заслужаваш.
Нощта е чужда. Глезена принцеса!
Звездите като грах позеленяха.
Усмихнатата сянка на черешата,
захапа гърлото на тишината.
Бях глуха - като вяра на отшелник.
Ръцете ми без обич отесняха.
Вселената изглеждаше прочетена
и тежка - като книга на Балзак.
Събудих се - спокойна като лудост.
Докато спиш, безсънно се прощавах.
Обичах те със щедрост и безумие
на сняг, от ветровете разпиляван...
Ако поискаш утре - ще съм твоя,
покорна като себе си пред идол.
Молитвата - за теб - е за покойник.
Раздялата - за мен - е литургия.
и цялата - до вик - се измълчавах.
Така и не усети пълнолунието.
Последното, което заслужаваш.
Нощта е чужда. Глезена принцеса!
Звездите като грах позеленяха.
Усмихнатата сянка на черешата,
захапа гърлото на тишината.
Бях глуха - като вяра на отшелник.
Ръцете ми без обич отесняха.
Вселената изглеждаше прочетена
и тежка - като книга на Балзак.
Събудих се - спокойна като лудост.
Докато спиш, безсънно се прощавах.
Обичах те със щедрост и безумие
на сняг, от ветровете разпиляван...
Ако поискаш утре - ще съм твоя,
покорна като себе си пред идол.
Молитвата - за теб - е за покойник.
Раздялата - за мен - е литургия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
