Отиде си Баба...
Звездите ще плачат без тебе, помни.
И целият свят, знай, че ще страда.
Ветровете ще веят, във мен ще боли.
Земята от болка ще търси пощада.
За тебе ще страдат всички слънца.
За тебе ще пеят тъжни луни.
Ще плачат полета, цветя и зрънца.
И светът в своята болка ще спи.
За теб ще текат всички реки.
И всички планети за тебе ще светят.
Щастието морето в тебе откри,
ще плаче със мен горчиво небето.
За теб ще се пее най-тъжната песен.
Като моята обич - безкрайина, красива.
За тебе ще бъдат лятото, топлата есен.
Ще плаче светът, защото баба днес си отива...
И целият свят, знай, че ще страда.
Ветровете ще веят, във мен ще боли.
Земята от болка ще търси пощада.
За тебе ще страдат всички слънца.
За тебе ще пеят тъжни луни.
Ще плачат полета, цветя и зрънца.
И светът в своята болка ще спи.
За теб ще текат всички реки.
И всички планети за тебе ще светят.
Щастието морето в тебе откри,
ще плаче със мен горчиво небето.
За теб ще се пее най-тъжната песен.
Като моята обич - безкрайина, красива.
За тебе ще бъдат лятото, топлата есен.
Ще плаче светът, защото баба днес си отива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
