1.Приятелят ми стар днес замина,
по пътя труден и вечен,
от живот лукав почина,
предал смело греховете,
изправил се срещу Тъмнината.
2.Порой се сипе във дома му,
от сълзи искрени на майка,
порой вали във всяка къща,
където от себе си оставил е,
част от приятелската хайка.
3.Към Рая пътя ще измине,
след тежки изпитания,
на Божията светеща врата,
когато Ангелът му я отвори,
кога му подаде ръка.
4.Вярата му нивга не угасва,
в храм на сърце му се пази тя,
сърце незабравено и вечно,
минало по широката пътека,
минало по страдания човечни,
духовно веч в безсмъртие израства.
5.Не ще забравим те приятелю,
не ще да оставим делото твое,
няма да простим греха на този,
няма да забравим как те повали,
вината му винаги ще помним,
ще помним силата на твоите плещи.
© Георги Сираков Всички права запазени