Моля те –
върни ми душата,
върни ми света,
във който обичах да се смея.
Пусни ме да си ида.
Не ти е нужно да си с мен.
Да те обичам
се превърна във досада,
заляла твоя сложен свят...
Аз искам просто да живея -
със музика и някой стих.
Пусни ме!
Нека да си ида!
Боли ме да съм с теб,
а ти да си
на километри някъде далеч.
Пусни ме -
моля те,
АЗ искам да си ида.
Недей погубва моя малък свят,
недей погубва крехката му същност -
обречена да носи обич,
на другите да дава топлина.
Отива си сърцето ми -
прогонено от твоята суетност.
Очите ти със обич ще целуна!
За мене ти си спомняй
без да се гневиш.
© Елена Бързева Всички права запазени