Отивам си …. За да ме обичаш
Отивам си……. и нямам думи,
Отивам си отново необикната,
Но този път оставам рани…
Отивам си,но този път съм друга
И този път не ще ме заболи,
Защото няма нищо да загубя,
Защото любовта ми победи,
А ти… дано да бъдеш силен,
Защото слабите не са готови..
Не могат ни да дават,ни да взимат,
Душите им са празни и са голи!
И утре пак ще се събудиш,
Но ще се обърнеш и ще разбереш,
Че времето,когато аз се грижех,
Днес е времето да порастеш.
Ще тръгнеш пак по друмищата същи,
Ще се докосваш пак до вещи стари
И пак ще видиш срутените къщи,
Но този път –теб болката ще пари.
И надали ще можеш да признаеш-
Не знаеше какво е да обичаш,
А аз не се страхувах да го правя
И днес си тръгвам,за да откриеш,
Че аз научих те накрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Ленова Всички права запазени
