Отказвам да бъда такава.

Облечена от горе до долу в пластмаса.

С изкуствена усмивка и фалшиво поведение.

По шумни места, до хората с лъскави визии и грозни души, не ме търсете.

Ще ме намерите някъде сляла се с музиката.

Гледайки звездите и голямата луна, ще се възхищавам на тази красота.

Отказвам да стана в едно с тълпата.

Отказвам да изпитвам и страх.

От чувства и емоции, от човеци и лъжи.

Мене любовта ме води....

Не разбирате ли?

В свят със закоравели сърца, малките неща са важни.

Истински... А колко ли хора се осмеляват да бъдат такива?

Да покажат добрина, обич и характер?

Красотата казват, че извира отвътре....

А сега оставам в плен на мелодично вдъхновение от песни....

Каква храна за душата са само...