11.09.2008 г., 13:48

Открий ме

1.1K 0 22
Ще те дочакам, чиста като ручей.
В беззвездно-тъмна нощ ще те позная.
От древна жрица приказна научих,
че мисъл с мисъл среща се в безкрая.
В планински извор бистър се изкъпах,
бял лунен лъч заплетох си в косите.
В гърдите само твоя образ скътах
като икона походна на скитник.
Не зная колко време ще ти трябва,
за да пристигнеш. Няма и значение.
Ела, за да забравиш, че си страдал -
със мен ще бъдеш в друго измерение.
Попаднал си на вярната пътека,
да я изминеш само ти остава...
Не ще ни разделят и вековете,
които покрай нас ще преминават.
Омаян като в приказно пиянство,
различна всеки миг ще ме откриваш...
Безсилни са и време, и пространство,
щом две души обичащи се сливат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По-точно и ясно от това едва ли би могло да бъде казано! Всяка дума от това стихотворение отекна толкова дълбоко в мен...Поздрав!
  • Много , много , много хубаво ! Владееш словото , възхищавам ти се !
  • Омаян като в приказно пиянство,
    различна всеки миг ще ме откриваш...
    Безсилни са и време, и пространство,
    щом две души обичащи се сливат.
    Прекрасен стих!!!
  • Йессс! Едно голямо ЙЕС! Много кефиш, поетесо!
  • Ела, за да забравиш, че си страдал -
    със мен ще бъдеш в друго измерение.
    ***
    Безсилни са и време, и пространство,
    щом две души обичащи се сливат.

    Браво, Вики!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...