ОТКРОВЕНИЕ
Понякога съм сеизмично вдъхновение,
разкъсаната плът на ням вулкан.
Не търся в себе си различно измерение.
Не нося дрехи, а изпитвам свян.
Не паля свещи, а в душата ми - икона.
Езични танци под нозете ми горят.
Пръстта почитам, звездната Мадона
и Добротата във един объркан свят.
И вечно бързам, бързам и копнея.
Земята сякаш всеки миг ще спре.
Спокойствието бързам да намеря
далече скрита в нечии ръце.
И вдишвам, и поглъщам светлината
на драскащото есенно небе.
И искам да запомня аромата
на дъжд, листа и луди ветрове.
Понякога съм сеизмично вдъхновение,
понякога - умора на вулкан.
Поезията носи моето спасение,
пречистване, съдба, любов и блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
