4.07.2007 г., 8:50 ч.

Откровение 

  Поезия
521 0 1

   Откровение

 

Мислиш, че не различавам аз добро и зло – така ли?!

Мога да разграничавам своите чувства накипяли!

 

Ето как, ще ти разкрия мойто сложно състояние,

та дано и сам откриеш как се чувствам в отчаяние.

 

Всеки ражда се добър – до момент на провокация,

ала трудно става мъдър в свойта умствена градация.

 

Сблъсъците са големи и отнемат много време.

Как, какво е да умееш, правилното да отсееш?!

 

Всеки някога греши – не го прави той нарочно.

Собствен свят да изгради – иска му се, много точно.

 

Но делата биват разни – малки, странни, безобразни.

За големите деяния - трябват умни подаяния.

 

А когато нямаш никого, в труден миг да те подкрепя,

всичко свято става глупаво и духа ти не отлепя.

 

Не е срамно да призная грешките – те са човешки.

Срамно е да ме отчаеш с твойте забележки тежки.

 

Нали трябваше да бъдеш моя приказен герой?

А пък ти ме само съдиш, взех да бия аз отбой.

 

Свикнах да си извоювам всичко, що сърце желае.

Много се надявам, тайно, да ме разбереш накрая.

 

И тогава ще пребъда най-щастлива на Земята,

страстно ще задоволявам всеки порив на душата!

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • определено твойте произведения са мн добри продължавай
Предложения
: ??:??