Откровението има сила,
която се превръща в портрет,
но прозрението на Сибила
менталността ще тласне пък напред,
а то - душевното прегръщане
признавам, е закопняла нужда,
която световете преобръща,
а целта престава да е чужда.
Но средстото с целта се слива
в процес, превърнат в тъждество,
а там душата ти игрива
полита в омайно тържество
и става чудо - ти си толкоз нежна,
че любовта ни става вече плод,
но по нишка фина и копнежна:
същността на пълноценния живот.
© Валери Рибаров Всички права запазени