15.02.2006 г., 11:37

ОТКРОВЕНИЯ

1K 0 11

Просто из нета

аз си сърфирам

и изведнъж

сайт интересен

не щеш ли намирам.

Големи и малки

тука творят

с произведения чудни

сайта красят.

Фотография,

преводи, поезия,

проза и няма тука

никаква поза.

Красиви емоции

в големи дози,

музика, картини,

багри и ноти,

ефирно се носят,

преплитат се сложно

в образи чудни

и послания мъдри.

Душата докрай

си всеки раздава.

Любов и омраза,

радост и мъка.

Как топло е тука!

Сякаш в  света

вълшебен живеем

и за миг забравяме

тежкия делник.

ОТКРОВЕНИЯ –

сайта на българските творци.

Откровени да бъдем

и да ставаме все по-добри!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Бъзева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Мони и Диди. Радвом се че ви харесва, надявам се и на другите да хареса. Виждам че някой пак ми е сложил ниска оценка без коментар. Е разбира се не е задължително на всички да хареса но поне да пишат забележки, какви са тези анонимности!
  • Стихотворението е много хубаво и изпълнено с много положителни емоции
  • Браво страшно готинко е!
  • Благодаря и на двама ви!
  • Наистина това е хубава идея. Сайтът си заслужава стихотворението.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...