Омръзна ми от от блудкави, безсмислени слова!
Омръзна ми от обяснения, укори, лъжи!
Омръзна ми от чалга, силикон и фалшиви звезди!
Омръзна ми от есемеси, безумни формати и тъпи игри!
Омръзна ми! Стига вече! Спрете това!
Никой не е по-голям от хляба!
Никой не е по-велик от Бог!
Всеки мисли, че е някой, а забравя,
че е временен и утре няма да го има,
ще е само шепа земна тор.
Малки сме, но хвърчим нависоко!
Дребни и подли, мизерни души,
в пазвите топлим нищета и коварни злини,
а колко от нас са истински стойностни хора,
съвестни, честни, скромни, добри.
Предателства, измами, заблуждения,
отравят нежното и чистото у нас,
и ден след ден, затъваме в забвения,
на идеали детски, мечтани някога в захлас.
Къде забравяме ония откровения
за важните, човешки благини,
и кой е пътят ни, затрупан с отклонения,
за собствена изгода, придобита и с лъжи.
Такъв е животът, ще кажете, зная,
такъв ни направи света,
но ние сме тия зли консуматори,
уж творим и създаваме, а тъпчем в калта...
Да бъда оптимист, или позитивен човек,
както модерно се казва сега,
това е химера, умряла безславно,
родена в тая бездушна среда...
Но това е нашето място под слънцето,
в тая красива, родна страна,
с много слънце, усмивки и хубави хора,
осъзнали защо са на тая земя!
НАДЕЖДА ИМА! ВСЕ ПАК, ТЯ ПОСЛЕДНА УМИРА!
© Таня Иванова Всички права запазени