15.08.2021 г., 7:10

Откровения точка мен

626 2 8

Всичко започна откакто се родих.
До 20 го изкарах на полусъединител.
С триста диагнози се сдобих,
на туй живота ми, отказвам да съм зрител!
Да ви кажа, ама то за казване не е!
(ако скачате от някъде и мене бройте)
Стивън Кинг може само пастите да ми яде
и не може да си мери ужасите с мойте.
А, пък крепкото ми здраве
как багажа е издало,
насън, на живо и наяве
майката си е... сещате се.
Та нали човек съм си все пак,
от плът и кръв, и от стомана,
се омъжих. То пък за черпак,
горката аз, това остана.
Не се оплаквам, много съм добре!
Тече животът като захаросан мед.
Край мене е от шоколад море,
а аз (оплаквам ви се) - с диабет.
Започнах да садя чимшир.
Една торба със хапчета изпих,
но не идва тоз душевен мир.
И всичко започна откакто се родих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...