29.07.2008 г., 11:59

Откровено

1.4K 0 5

ОТКРОВЕНО

Ти мълчиш и аз мълча.
А дошли сме да си поговорим.
Няма място за лъжа,
за чувствата си ще се борим.

 

 

 

Не може тъй да продължава,
днеска трябва да решим.
Или ще бъдем заедно до края,
или ще се разделим.

 

 

 

Какво се случи с теб, кажи,
та започна да ме лъжеш?
Сигурно на друг се посвети,
но пък и без мен не можеш.

 

 

Не искам повече лъжи.
Не искам и любов да прося.
Макар че много ми тежи,
злоба в сърцето си не нося.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Шамлиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достойна позиция!
    Поздрав!
  • достойно...благородно...
  • Много си прав, няма смисъл да се лъжете повече. Обичаш я много, но тя ако не те, няма смисъл да се измъчвате взаимно и колкото и да боли, ще трябва да се изясните, както направих аз наскоро и както ще си тръгна още по-скоро от въпросния човек, въпреки че боли до безуимие.
  • Прекрасен стих!!!С малко тъжни нотки!!!
    Поздравче!!!
  • Привет!
    Хубава, мъжка позиция. Любовта никога не се проси!
    Поздравче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...