Отново сама
Седя сама,отново изоставена,
и пак стихове пиша от скука,
от света изолирана,от всички забравена,
на вратата ми никой отдавна не чука.
А някога имах и любов, и приятели,
и питам се как стигнах дотук,
нима всички били са предатели,
и, щом взеха всичко, ми обърнаха гръб.
Но, макар и сама, ще продължа да живея,
ще вдигна глава и ще гледам напред,
ще се боря с живота, и дано да успея
да открия щастието, за което копнея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени
