23.06.2005 г., 22:39 ч.

Отново сама 

  Поезия
1202 0 2

Седя сама,отново изоставена,
и пак стихове пиша от скука,
от света изолирана,от всички забравена,
на вратата ми никой отдавна не чука.

А някога имах и любов, и приятели,
и питам се как стигнах дотук,
нима всички били са предатели,
и, щом взеха всичко, ми обърнаха гръб.

Но, макар и сама, ще продължа да живея,
ще вдигна глава и ще гледам напред,
ще се боря с живота, и дано да успея
да открия щастието, за което копнея.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей, Валя! Стиха ти е адски красив! Писан е отдавна и си мисля, че оттогава са ти се случили много много хубави неща! Света не е само черно и бяло, има и други цветове. Но си мисля, че това вече си го разбрала! Желая ти всичко най-най-....
  • Колко истиснко...Докосна ме...Браво!
Предложения
: ??:??