С какво ли не опитвах да те заменя,
но ти, любов, оказа се незаменима.
Да те жадувам няма да се спра...
и винаги ще искам да те имам!
Със разум и сърце ще споря –
какво от туй, като си невъзможна?
Със предразсъдъците ще се боря,
желая те, дори и да си сложна!
В поезията си ще те възпявам,
с мелодия на стихове и рими.
За теб ще продължа да се надявам,
за теб, любов, за теб, любими!
Дори когато вече спра да дишам
и виждам как животът си отива...
От Рая стихове за теб ще пиша,
така поне отново ще съм жива!
© Надя Уорендър Всички права запазени