Отново ще съм жива!
С какво ли не опитвах да те заменя,
но ти, любов, оказа се незаменима.
Да те жадувам няма да се спра...
и винаги ще искам да те имам!
Със разум и сърце ще споря –
какво от туй, като си невъзможна?
Със предразсъдъците ще се боря,
желая те, дори и да си сложна!
В поезията си ще те възпявам,
с мелодия на стихове и рими.
За теб ще продължа да се надявам,
за теб, любов, за теб, любими!
Дори когато вече спра да дишам
и виждам как животът си отива...
От Рая стихове за теб ще пиша,
така поне отново ще съм жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
Мерси за коментара