Отново смачкаха сърцето ми
Дълго страдах,
дълго плаках за един нещастник.
Ужасно наранена бях,
Осъзнах: две години от живота си пропилях.
Дойде ден на възмездието,
мислех.
Гледах напред,
имах нови мечти с друг човек.
Мислех, настъпи момента...
Малко щастие ще получа и аз.
Но всичко е лъжа,
лъжа в илюзиите на една малка жена.
За миг бях щастилива. За миг, но много красив.
Ето изплъзва се за пореден път любовта.
Отново безсилна се чувствам.
Отново сама.
Думите до болка познати - лъжливи,
очите са празни - безразлични,
ръцете - студени,
от камък е ласката по-твърда дори.
Отново се влюбих,
отново в мрака себе си загубих,
отново пак и пак страдах,
отново ден и нощ плаках.
Искам да кажа отново...
Но не мога... ОТНОВО...
Сърцето ми не ще понесе.
Уж привикна да вярва, да страда,
а не го усещам веч в моите гърди.
Не, далеко замина то,
то и всичките детски, наивни мечти.
Само на шестнайсет,
а колко жесток за мен е светът.
Дори и да мисля не искам,
как ще се чувствам на двайсет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Костадинова Всички права запазени
