7.12.2006 г., 11:08 ч.
Отново съм сама
Стоя в стаята сама,
чувам капките дъжд по стъклата.
Оглеждам се, за да срещна очите ти,
но теб отново те няма.
Къде си, любими?
Сърцето ми се разкъсва.
Останах сама,
сама със сълзите си.
И всеки ден се повтаря:
пак дъжд, пак сълзи, пак те няма.
Тъмната стая все празна стои,
а дъждът нежно гали стъклата.
И ето, сега седя сама
пак до прозореца
и пиша тези редове,
и ето, отново... дъждът заваля.
чувам капките дъжд по стъклата.
Оглеждам се, за да срещна очите ти,
но теб отново те няма.
Къде си, любими?
Сърцето ми се разкъсва.
Останах сама,
сама със сълзите си.
И всеки ден се повтаря:
пак дъжд, пак сълзи, пак те няма.
Тъмната стая все празна стои,
а дъждът нежно гали стъклата.
И ето, сега седя сама
пак до прозореца
и пиша тези редове,
и ето, отново... дъждът заваля.
© Михаела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
