Отпечатъци
ОТПЕЧАТЪЦИ
Като разгонена вълчица вих,
когато ме остави
в глазурата на тази сеизмична вечер
да се давя
в иронията на съдбата си.
Обидата ме сплеска и аз –
муха във свита шепа -
плаках...
Сега ми предстои
най-тъжното завръщане
по блесналите светофарни улици.
От тесните обувки
на презряната ми глупост
остават ранички,
а лепенките само разгазират болката.
С размазан грим,
неутвърдена грешница,
минавам покрай шум
от сплитане на влюбени ръце.
Обезсърчена им завиждам тайно.
Жълтата поквара на раздялата
ме хвърля през оградата
на всякакви последствия.
Вечерям бавно.
Дъвча дълго грозната, мухлясала обида
и смело я поглъщам с виното.
И все пак –
вината и вкусът остават.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Койчева Всички права запазени
