Отпечатък
ОТПЕЧАТЪК
Момиче красиво, по детски игриво, вземи от живота каквото поискаш; оглеждай се зорко, разгръщай полека
и стъпвай на пръсти по свойта пътека! Нещата са винаги и тежки и леки -
от теб ще зависи как ще ги теглиш. Любов нека срещнеш, че Чудо велико
е дар да обичаш и бъдеш обичан! Посоката вярна нека уцелиш
и щастие в нея ти да намериш;
в душата си крехка - сърцето голямо допускай човешкото и истинско само! Сълзата в очите - в кристалче да блясва
и то да пречиства тъгата ти в радост! История дълга - животът е цветен,
с гордост върви ти по свойта пътека!
Не бива да спираш, че тях ще пропуснеш: цветята, тревата с росата си вкусна; звънката песен на птици в небето, пеперудите пърхащи с крилца във полето!
Иди до реката, нагази до колене
и плискай с ръцете си от нейната свежест;
до другия бряг премини и отново тръгни непринудено в посока - нагоре!
Дори да се спънеш и паднеш, не страдай,
страха си пропъждай и пак се изправяй!
Светът е голям и все ще откриеш приятелско рамо - къде да се скриеш. Нагоре поглеждай, върви и не спирай;
върха достигни и в шепи събирай
дъждовните капчици; дъгата в небето...
под нея мушни се - поискай късмета...
в нощ тъмна, когато Луната не свети
да бъдеш във Орбити на други Планети,
а щом с пълнолуние запълни се диска,
кацни на Звездите и Нея поискай!!!
А после със изгрева посрещни я Зората
и Слънцето жарко те погали с "ръката", лъчите му златни по теб да полазят... Усмихнат Денят е - прегърни Светлината!!!
След утро мъгливо, ден чуден приятен
ти Залеза срещай с очи на мечтател!
А в топлата вечер кротко заспивай
доволна, спокойна, че Мир си открила!
В камината огън тихо да пука,
в Безумна Омая Любов да блещука.
Е, другото само от теб ще зависи
дали ще успееш да сбъднеш Мечтите.
И нещичко още само да вмъкна:
гмурни се в Морето и нека заглъхнат бурите, трясъка, светкавици, мълнии...
и нежният Бриз да е вятър попътен! Делфините диво вълните да порят,
чайки в небето да крякат и спорят...
А ти се огледай за кораб минаващ
до твоя тих пристан той те закара!
Но волно в морето остани да палуваш,
щом Бряг не желаеш за своята лудост,
че порив на чувства отнася те в Рая -
спри и отдай се съвсем до Безкрая!!!
И там в дълбините Съкровище скрито
пред тебе да блесне и отвори вратите.
Май поолях се, към края съм вече,
но всичко е истина - повярвай, Човече!!!
И моля те само, съвсем за накрая,
за да може да бъде Достоен финала,
с ръце и ДУШАТА си върху мокрия пясък СЪРЦЕ НАРИСУВАЙ със СВОЙ ОТПЕЧАТЪК!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
