Дори и дума, моля те... не казвай.
(Поредната лъжа ще е мълчание).
Живях за обич свята помежду ни,
завършваща със дълго окончание.
Съдбовно те приех, като поличба -
нашепваща ми: Нищо не е вечно!
Очите ми сълзяха, но със устни
извайвах те на думи... безконечно.
Рисувах те с косите си - пейзажно.
Искряха в теб нюансите игриви.
Във изгреви изписвах те... във залези.
Света събуждах после да те види. ...