ОТРАЖЕНИЕ
Дори и дума, моля те... не казвай.
(Поредната лъжа ще е мълчание).
Живях за обич свята помежду ни,
завършваща със дълго окончание.
Съдбовно те приех, като поличба -
нашепваща ми: Нищо не е вечно!
Очите ми сълзяха, но със устни
извайвах те на думи... безконечно.
Рисувах те с косите си - пейзажно.
Искряха в теб нюансите игриви.
Във изгреви изписвах те... във залези.
Света събуждах после да те види.
Печелейки, по-скоро те загубвах.
Измислях те в съня си... да те зърна.
Олтарно поклоних се... коленичих
с молитвата... отново да те върна.
В отровните води дълбоко газих
и молех се, Любов, да ме възкръснеш.
Изплаках се и после се намразих -
че в тебе се посях... да ме откъснеш.
И гонят ме кошмарите - хиенно,
от лунност е душата ми... крещяща.
Звездите отразяват се надменно -
в сълзите, със които още плащам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
