МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
958 3881
4.12.2018 г., 7:50 ч.

Отражение 

  Поезия
402 0 4

Кош от клони и лъчи

ръси по земята сенки.

В корен сгушено мълчи

изворче с вода зелена.

 

Слънцето на хълбок стяга

зноя и поема път.

В стъпките му ляга влага,

капчици роса блестят.

 

Там полека се оглежда

птичи сън с дъх на смола.

Паяче в сребриста прежда

шепне на света – ела!

 

И светът полита живо,

теглен от сребрист гласец.

В бистра капчица се свива,

висва на искрящ конец.

 

Кош от клони и лъчи

ръси по земята сенки.

В паяжинен плен мълчи

в капка мъничка – Вселената.

 

5.03.2002

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Георги...
  • Хареса ми...
  • Благодаря, Райна. За уникалното, не съм сигурна. Колкото луни в сайта напоследък, толкова и капчици, паячета и изворчета. "Изворче" на Марго ме подсети за това мое стихотворение и го измъкнах от "архива" си. Обикновено старите ми стихотворения имат по някоя и друга рима и нееднакъв брой срички за редактиране, но на това не съм му пипнала и една запетайка. Така че с чисто сърце приемам похвалата ти.
  • Уникално е, Мария! Благодаря ти за тази поезия!
Предложения
: ??:??