Отражение
Кош от клони и лъчи
ръси по земята сенки.
В корен сгушено мълчи
изворче с вода зелена.
Слънцето на хълбок стяга
зноя и поема път.
В стъпките му ляга влага,
капчици роса блестят.
Там полека се оглежда
птичи сън с дъх на смола.
Паяче в сребриста прежда
шепне на света – ела!
И светът полита живо,
теглен от сребрист гласец.
В бистра капчица се свива,
висва на искрящ конец.
Кош от клони и лъчи
ръси по земята сенки.
В паяжинен плен мълчи
в капка мъничка – Вселената.
5.03.2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
