29.10.2009 г., 13:29 ч.

Отрицание на Отрицанието 

  Поезия
1227 0 17

 

 

 

 

                                ОТРИЦАНИЕ  НА  ОТРИЦАНИЕТО

           _________________________________________________

 

                                                             Каквато и любов да ги свързва,

                                                             мъжът и жената винаги си остават

                                                             чужди един на друг...

                                                                                                            Мопасан

 

 

 

 

 

 

                                 Небе - Земя. Огън - Вода.

                                 Светло - Тъмно. Мъж и Жена.

                                 Ин - Янг!

 

                                 Зачатие, което

                                 половинките на цялото слива.

 

                                 Ева - Адам. Клеопатра - Антоний.

                                 Изолда - Тристан. Хлоя - Дафнис.

                                 Беатриче - Данте. Сафо - Алкей.

                                 Лаура - Петрарка. Франческа - Пауло.

                                 Нели и Стас. Жулиета и Ромео.

                                 Лоте и Шилер. Лора - Яворов...

 

                                 Ти - жената.

                                                   И Аз - мъжът.

 

                                 На вечно лутане сме обречени.

                                 Додето магия тайнствена ни сбра.

                                 Избрала два пътя сред вечните.

                                 Любовта - Безначалното Начало!

 

                                 ... Ала двамата по твоя

                                                       или заедно - по моя

                                с равни крачки можем ли вървя?

 

                                Аз - огънят,

                                                      а Ти - водата.

 

                                Ти усещаш това, за което

                                на мен не ми достигат сетивата.

                                Аз пък мога другото -

                                що на теб не стигат силите...

 

                                Прераждаме се -

                                тревожно,

                                                безмълвно,

                                                                 изначално.

 

                                Свиваме венец от греха на сърцата.

                                И изпепелени от собствения си огън.

                                Слели с трепет дъх - душа до душата.

                                Венчално...

                                Се вричаме, коленичили пред Бога.

 

 

 

 

                               Аз. Ти. И всевечното, което ни свързва -

                               Децата ни.

 

 

 

 

 

                                                                      Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

                              2009 г.

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??