Отрицание на Отрицанието
ОТРИЦАНИЕ НА ОТРИЦАНИЕТО
_________________________________________________
Каквато и любов да ги свързва,
мъжът и жената винаги си остават
чужди един на друг...
Мопасан
Небе - Земя. Огън - Вода.
Светло - Тъмно. Мъж и Жена.
Ин - Янг!
Зачатие, което
половинките на цялото слива.
Ева - Адам. Клеопатра - Антоний.
Изолда - Тристан. Хлоя - Дафнис.
Беатриче - Данте. Сафо - Алкей.
Лаура - Петрарка. Франческа - Пауло.
Нели и Стас. Жулиета и Ромео.
Лоте и Шилер. Лора - Яворов...
Ти - жената.
И Аз - мъжът.
На вечно лутане сме обречени.
Додето магия тайнствена ни сбра.
Избрала два пътя сред вечните.
Любовта - Безначалното Начало!
... Ала двамата по твоя
или заедно - по моя
с равни крачки можем ли вървя?
Аз - огънят,
а Ти - водата.
Ти усещаш това, за което
на мен не ми достигат сетивата.
Аз пък мога другото -
що на теб не стигат силите...
Прераждаме се -
тревожно,
безмълвно,
изначално.
Свиваме венец от греха на сърцата.
И изпепелени от собствения си огън.
Слели с трепет дъх - душа до душата.
Венчално...
Се вричаме, коленичили пред Бога.
Аз. Ти. И всевечното, което ни свързва -
Децата ни.
Виктор БОРДЖИЕВ
2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
