Отронена сълза
Все по-често чувам как душата ми плаче,
обречена да вижда истини и да мълчи,
жестоко е времето и някак нехае
да отрони своите истини...
Ридае душата — тъмна е нощта
и иска сълзите си от света да скрие
и въпреки болката — все така си мечтае
светът със любов да прегърне...
И да изтрие сълзите от очите на хората!
Да им вдъхне вяра в доброто и живота!
Защото след всяка буря — слънцето все
по - светло за нас ще сияе — където
мислите будни отронват молитви...
Жестоко е времето скрило е в шепите,
толкова много житейски съдби...
А дъх ще поемем ли!
Любов ще положим ли!
В молитвите чисти — отронени
в мига на погрома си...
Не можем ли да бъдем по-добри!
В ръцете си държим измамно щастие —
пречупено през призмата на времето...
И ето пак е пролет а светът
ухае на свежест и прохлада!
Да бъдем силни той ни завеща
със нови мисли и нови идеали
да го пазим за нашите деца!
И нека да разтворим сърцата си
за любовта и за доброто...
И надеждата за по-светло бъдеще
в нас да затрепти за да ни има
и оставим светла пътека...
Все по-често чувам как душата ми плаче,
отронена въздишка е в шепите на вятъра...
отронена сълза напира да се слее
с историята на времето и живата ни памет...!
Катя Джамова
21.04.2018г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
