14.04.2006 г., 0:29

Овошка

939 0 3
Черно ябълка дърво,
надвесило над мене клони.
Протяга зрелият си плод
както хищник плячка гони

А аз бера отрова сочна,
замаян в сладкия аромат,
а покрай мен животът пусна
годините си да валят.

И пълнех кошницата с гибел бавна -
шумяха черните листа.
дали бе днес или отдавна -
тече през пръстите ми реалноста

Гръм с оттенъкът на зима
разкъсва тихото небе,
покапаха блестящи капки
в стотици черни цветове.

И всяка ябълка откъснал,
криле магически размаха,
превърнаха се в спомен чувства
и към миналото отлетяха.

А аз останах сам в мрака
гърчех се в агония бавна,
впил нокти в мъртвата любов -
дърво изсъхнало отдавна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей , благодаря ти изключително много за вниманието и времето което си ми отделил и за прекрасните думи За съжаление сега нямам ама никакво време , но обещавам скоро да върна жеста.И ако съдя по това тук ме очаква нещо много приятно за четене Поздарв!
  • Уау супер е
  • На мен пък ми хареса!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...