14.04.2006 г., 0:29 ч.

Овошка 

  Поезия
755 0 3
Черно ябълка дърво,
надвесило над мене клони.
Протяга зрелият си плод
както хищник плячка гони

А аз бера отрова сочна,
замаян в сладкия аромат,
а покрай мен животът пусна
годините си да валят.

И пълнех кошницата с гибел бавна -
шумяха черните листа.
дали бе днес или отдавна -
тече през пръстите ми реалноста

Гръм с оттенъкът на зима
разкъсва тихото небе,
покапаха блестящи капки
в стотици черни цветове.

И всяка ябълка откъснал,
криле магически размаха,
превърнаха се в спомен чувства
и към миналото отлетяха.

А аз останах сам в мрака
гърчех се в агония бавна,
впил нокти в мъртвата любов -
дърво изсъхнало отдавна...

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей , благодаря ти изключително много за вниманието и времето което си ми отделил и за прекрасните думи За съжаление сега нямам ама никакво време , но обещавам скоро да върна жеста.И ако съдя по това тук ме очаква нещо много приятно за четене Поздарв!
  • Уау супер е
  • На мен пък ми хареса!
Предложения
: ??:??