14.04.2006 г., 0:29

Овошка

940 0 3
Черно ябълка дърво,
надвесило над мене клони.
Протяга зрелият си плод
както хищник плячка гони

А аз бера отрова сочна,
замаян в сладкия аромат,
а покрай мен животът пусна
годините си да валят.

И пълнех кошницата с гибел бавна -
шумяха черните листа.
дали бе днес или отдавна -
тече през пръстите ми реалноста

Гръм с оттенъкът на зима
разкъсва тихото небе,
покапаха блестящи капки
в стотици черни цветове.

И всяка ябълка откъснал,
криле магически размаха,
превърнаха се в спомен чувства
и към миналото отлетяха.

А аз останах сам в мрака
гърчех се в агония бавна,
впил нокти в мъртвата любов -
дърво изсъхнало отдавна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей , благодаря ти изключително много за вниманието и времето което си ми отделил и за прекрасните думи За съжаление сега нямам ама никакво време , но обещавам скоро да върна жеста.И ако съдя по това тук ме очаква нещо много приятно за четене Поздарв!
  • Уау супер е
  • На мен пък ми хареса!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...