(П)обърках се

Очевидно умът ми е почва,

защото червеите го ядат.

Явно да ме напуска започва.

Празно е. Паяци паяжини плетат.

Дано не се оплета и там да изсъхна. 

Капаните ти по пода са разпиляни. 

Чакат ме лекомислено да помръдна 

И да намеря краката си приковани. 

Дупки в корема от съмнения... 

Толкова стари, че вече изгнили.

Въпроси и ти. Имам подозрения,

че органите ми в теб са се влюбили.

Ченето пада. Лигите ми потичат.

Очите парят. Езика си прехапвам, 

щом името ти примамливо изричам. 

За радост ли е или само се излагам? 

Сладко-горчивият ти вкус ме съблазнява

Попива в кожа ми. Напълно ме обърква. 

Малко ме трови и много пристрастява. 

Протягам ръце към каквото ме побърква. 

Доброволно умирам, падам и рухвам.

С глупава усмивка се самоунищожавам.

Посинените си лакти целувам и хуквам

За теб да страдам май ме забавлява...