23.06.2007 г., 1:23

Падение

869 0 0
 

Неиздържам вече, боли ме,

бяс непоносим в душата ми тегне.

Единтсвено спасение намирам в сълзите,

неудържими и израз на неописуема болка са те.

Чувствам слабост, силата ми се изпарява.

Силата, с която се боря с действителността вече я няма.

Живота ми като че ли е един кошмар,

пламък в моето сърце, а в душата ми - пожар.

Отчаяна съм, цялата треперя...

Къде е четирилистната ми детелина?- не мога да я намеря.

Превръщам се в едно нищо, дори и сърцето спира да пулсира.

Щастието вече си отлита - и то ме напуска,

а живота минава покрай мен, сякъш ме пропуска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...