23.06.2007 г., 1:23

Падение

870 0 0
 

Неиздържам вече, боли ме,

бяс непоносим в душата ми тегне.

Единтсвено спасение намирам в сълзите,

неудържими и израз на неописуема болка са те.

Чувствам слабост, силата ми се изпарява.

Силата, с която се боря с действителността вече я няма.

Живота ми като че ли е един кошмар,

пламък в моето сърце, а в душата ми - пожар.

Отчаяна съм, цялата треперя...

Къде е четирилистната ми детелина?- не мога да я намеря.

Превръщам се в едно нищо, дори и сърцето спира да пулсира.

Щастието вече си отлита - и то ме напуска,

а живота минава покрай мен, сякъш ме пропуска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...