Неиздържам вече, боли ме,

бяс непоносим в душата ми тегне.

Единтсвено спасение намирам в сълзите,

неудържими и израз на неописуема болка са те.

Чувствам слабост, силата ми се изпарява.

Силата, с която се боря с действителността вече я няма.

Живота ми като че ли е един кошмар,

пламък в моето сърце, а в душата ми - пожар.

Отчаяна съм, цялата треперя...

Къде е четирилистната ми детелина?- не мога да я намеря.

Превръщам се в едно нищо, дори и сърцето спира да пулсира.

Щастието вече си отлита - и то ме напуска,

а живота минава покрай мен, сякъш ме пропуска