9.06.2008 г., 20:00

Пак добре, че е селОто ;-)

1.4K 0 32

Баба Вуна от Карвуна
  сбира ланската си шума
и сред прах от таз ластуна
  се подпира на бастуна.

 

ДОма чакат я нощвИте,
  тъй приготвени в нощИте -
да омеси със ръце брашнени 
 питки за деца засмени.

 

И добре, че са селата -
  майки носят на софрата
бухти, баници, мекици -
  да зарадват тез душици,

 

дето рано по росата
  тръгнали са по земята
хляб да "жънат" за децата
  с пот и мъка по челата.

 

А козиците на село
  дават млечицето бело -
да са с зачервени бузки
  внуците - да им е вкусно.

 

А пък дядо Миле на поляна
  вЪрти центрофугата, засмян е.
Баба с мед ще маже палачинки
  за дечицата мънинки.

 

В двора грозде е узряло -
  есенес пък - вИнце младо.
В кочината прасчо груха,
  че изпразнен му търбуха...

 

Завалят ли и снежинки,
  всичко туй ще е за всинца.
Ще е веселба голяма...
  Нека здравички да са на село -
да сберат рода голяма
  и нахранят свойте мили
татко заедно със мама!


*ластуна - шума от царевица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Царица си на хумора! Благодаря ти, Петинка, за настроението!!! С обич!!!
  • Всичко вече е зад мен и е простено, миличка!
    Прегръщам те, Ели!

    Благодаря ви, приятели!
    С обич прегръщам и вас!
  • Петинка, чета си го вече не знам колко пъти... И все чакам нещо ново, ама няма. Давай де, какво си се умислила...
    Прегръдки!
  • Пете,винаги ме караш да визуализирам.Чудесна си.Прегръщам те.
  • Ех,че пъстра картинка си нарисувала с думи!Моите поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...