Пак е Коледа
Пак е Коледа, трябвало пак да съм кротка и тиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
че не ходя по пътя утъпкан, а летя в небеса!?)
Пак с усмивка да слагам куп чинии на тежка трапеза -
та нали всеки празник се измерва с камари храна
и да крия под маската мислите - точно онези,
че излишна е цялата, празнична уж, суетня.
Колко малко е нужно – само топла погача и вино,
че насища се лесно и най-страшният глад на плътта
и жарава в сърцето, че студ вее дори от камината,
ако няма в очите нито смях, нито лъч светлина.
Просто трябва ни вяра, че не са закърнели сърцата ни,
радостта, че е в нас и разлива сияйни вълни...
Пак е Коледа. Значи, пак е време да почне театъра,
с който в себе си търсим скрита сила, да бъдем добри.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Абсолютно споделям позицията ти. Не трябва масата да се превръща в култ.
-
В древността даровете за боговете, както и сега си е езическо пируване...
Един театър с различни чувства.
А ставаме ли по-добри?!
Поантата е венец на стихотворението.
Поздравления, Скитница! -
Разкош!
-
Хубаво си го наредила, Вики
-
Хубаво...
-
Така е, Вики. Отдавна тази коледна суета ми засяда на гърлото и ме дави. Основното обикновено го пропускат, увлечени не само в храната и трапезите, а и в бясното харчене за задължителните подаръци за децата. Господ ли им ги праща?
Според мен истините се забравят!
Към истините Ти да се завръщам,
със любовта Ти нека да се сливам,
защото вече знам, че всички пътища
от Тебе тръгват
и към Теб отиват...
Част от мой стих, който не знам дали ще пусна. -
Много хубав стих, особено третия куплет! Лъха искреност! Весели празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
