Пак е Коледа
Пак е Коледа, трябвало пак да съм кротка и тиха,
да очаквам (защо ли?), през комина да валят чудеса,
да прощавам на всички... (Интересно, дали ми простиха,
че не ходя по пътя утъпкан, а летя в небеса!?)
Пак с усмивка да слагам куп чинии на тежка трапеза -
та нали всеки празник се измерва с камари храна
и да крия под маската мислите - точно онези,
че излишна е цялата, празнична уж, суетня.
Колко малко е нужно – само топла погача и вино,
че насища се лесно и най-страшният глад на плътта
и жарава в сърцето, че студ вее дори от камината,
ако няма в очите нито смях, нито лъч светлина.
Просто трябва ни вяра, че не са закърнели сърцата ни,
радостта, че е в нас и разлива сияйни вълни...
Пак е Коледа. Значи, пак е време да почне театъра,
с който в себе си търсим скрита сила, да бъдем добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
