27.06.2007 г., 12:38 ч.

пак ми иде да скърцам със зъби 

  Поезия
757 0 12
Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили
следите от предишните ни страсти,
са сякаш чужди, сякаш не са били.
Царувам уж, а страдам от безвластие.

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??