пак ми иде да скърцам със зъби
Не мога... Гложди ме отвътре
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили
следите от предишните ни страсти,
са сякаш чужди, сякаш не са били.
Царувам уж, а страдам от безвластие.
неуталожено от дните безпокойство.
Прекършени, крилете ми се тътрят.
Нозете ми, обути във покорство
и дланите, все още неизтрили
следите от предишните ни страсти,
са сякаш чужди, сякаш не са били.
Царувам уж, а страдам от безвластие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
страхотно!!!