Пак ще бъдеш..
В косите среброто настани се.
И линии кожата браздят.
Душата, на всичко ненаситна -
не признава тоя видим кръговрат.
Сърцето вече стана по-голямо -
с радост света ще побере.
Но без теб самотно то остана -
самотата с кремък го дере.
Душа-камбана - някой беше казал.
Но кой ще чуе нежният и звън?
Тъгата в очите ми размаза
цветовете на поредния ми сън.
Ще минат хиляди години.
Камбаната ми пак ще бъде с този тон.
Други очертания лицето ти ще има,
но пак ще бъдеш моят камертон...
И линии кожата браздят.
Душата, на всичко ненаситна -
не признава тоя видим кръговрат.
Сърцето вече стана по-голямо -
с радост света ще побере.
Но без теб самотно то остана -
самотата с кремък го дере.
Душа-камбана - някой беше казал.
Но кой ще чуе нежният и звън?
Тъгата в очите ми размаза
цветовете на поредния ми сън.
Ще минат хиляди години.
Камбаната ми пак ще бъде с този тон.
Други очертания лицето ти ще има,
но пак ще бъдеш моят камертон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
