5.08.2007 г., 20:24 ч.

Пак ще бъдеш.. 

  Поезия
493 0 3
В косите среброто настани се.
И линии кожата браздят.
Душата, на всичко ненаситна -
не признава тоя видим кръговрат.

Сърцето вече стана по-голямо -
с радост света ще побере.
Но без теб самотно то остана -
самотата с кремък го дере.

Душа-камбана - някой беше казал.
Но кой ще чуе нежният и звън?
Тъгата в очите ми размаза
цветовете на поредния ми сън.

Ще минат  хиляди години.
Камбаната ми пак ще бъде с този тон.
Други очертания лицето ти ще има,
но пак ще бъдеш моят камертон...

© Нели Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??