В слънчев, топъл ден

птиците милно гледаха.

Междучасие бе,

а глада отвсякъде гризе.

Тогава нея съзрях,

сладка, красива, топла и благоуханна.

От нея сърце се топи,

устните гали,

сърцето разтапя.

Пожелах я,

сърцето със стих ù грабнах.

Когато птичките я съзряха,

очите им като крушки светнаха,

хората със завист гледаха.

Сърцето ù ягодово бе,

устните и златисти.

От тигана и брашното идеше.

Сега в корема ми е тя, моята палачинка.