8.05.2013 г., 15:45

Палачинка

887 0 0

В слънчев, топъл ден

птиците милно гледаха.

Междучасие бе,

а глада отвсякъде гризе.

Тогава нея съзрях,

сладка, красива, топла и благоуханна.

От нея сърце се топи,

устните гали,

сърцето разтапя.

Пожелах я,

сърцето със стих ù грабнах.

Когато птичките я съзряха,

очите им като крушки светнаха,

хората със завист гледаха.

Сърцето ù ягодово бе,

устните и златисти.

От тигана и брашното идеше.

Сега в корема ми е тя, моята палачинка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Д Кирчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...