Патриотична носталгия
Патриотична носталгия
Бяха славни години,
бяха златни времена,
но сега са руини
старите ни знамена.
Споменът едва трепти,
а в днешния потомък,
миналото не блести –
нима блести отломък...
И в плен на зла забрава,
отминава ден и век
и сякаш в таз държава
няма български човек!
Кой си спомня още днес
заветът на Кубрата,
кой си спомня дълг и чест
кръвта за тях пролята?!
Где е чашата на Крум
и мечът на Симеон?
Вси вървим по кален друм,
сред тъма и робски стон.
Гордото ни име бе
скала гранит в земята,
пламък в родното небе –
наследство за децата.
Но какво направихме
наследниците скъпи?!
Родното оставихме
позор да го настъпи!
Себе си забравихме,
ала дотам не спряхме,
своя срам прославихме –
срамът си не видяхме!
Затова ли Аспарух,
първи кървите проля,
за да може тоя дух
поруган да е сега!!
Спри! Виж се, българино!
Виж престъпния си грях!
Ти клета си, Родино,
що обрекохме на крах!
Няма я оназ любов
към името ти свято,
всичко е фалшив обков
от веч ненужно злато!
И вее се роден флаг
със три прекрасни цвята,
а всъщност – безцветен мрак,
души, гнети сърцата.
Бялото е за мира,
а брат убива брата
и с покварено “Ура!”
погубва си душата.
Зеленото навява
плодът и красотата,
а родния тъдява
нехае за земята.
Смелост, сила и кураж
червеното бележи,
но красив са те мираж,
факт – алчните кроежи.
Пред сенки мрачни с рога,
след слънчева ария,
между “преди” и “сега”
линее България.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелин Стоичков Всички права запазени
