Обичам своята РодинА
от древността пътуващ кораБ
потъващ и изплаващ,стар и ноВ,
но никога нестигащ бряГ.
Обичам българския роД -
проблясващ фар през вековетЕ,
поробен и свободен неведнъЖ,
но никога непомнещ залеЗ.
Обичам родните просторИ -
от Бога даден къс от раЙ,
с планински върхове от кремъК
и ридове от мрамор бяЛ.
Обичам фолклорния ритъМ,
летящата между звездите песеН
и кръшно българско хорО –
родено в Добруджанска стеП.
Обичам звучния ни говоР -
част от славянството във наС
и буквите - като пчелички в полеТ -
рисуващи словата мУ.
Обичам скалния релеФ,
пътечките, обрасли с мъХ
и въздухът, със дъх на здравеЦ -
ехтящ от работлив кълваЧ.
Обичам те, когато страдаШ,
но никога не губиш моЩ
и знам, че всеки те оплЮ,
но винаги ще си БългариЯ!!
© Иван Христов Всички права запазени