8.12.2023 г., 21:47  

Патриотично (обратен акростих)

597 1 0

Обичам своята РодинА
от древността пътуващ кораБ
потъващ и изплаващ,стар и ноВ,
но никога нестигащ бряГ.

 

Обичам българския роД -
проблясващ фар през вековетЕ,
поробен и свободен неведнъЖ,
но никога непомнещ залеЗ.


Обичам родните просторИ -
от Бога даден къс от раЙ,
с планински върхове от кремъК
и ридове от мрамор бяЛ.

Обичам фолклорния ритъМ,
летящата между звездите песеН
и кръшно българско хорО –
родено в Добруджанска стеП.

Обичам звучния ни говоР -
част от славянството във наС
и буквите - като пчелички в полеТ -
рисуващи словата мУ.


Обичам скалния релеФ,
пътечките, обрасли с мъХ
и въздухът, със дъх на здравеЦ -
ехтящ от работлив кълваЧ.


Обичам те, когато страдаШ,
но никога не губиш моЩ
и знам, че всеки те оплЮ,
но винаги ще си БългариЯ!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...