29.03.2022 г., 9:22

Пазарът „Красно село"*

665 0 2

Като малък често ходех там –

скара, цаца, бургери и пица

хапвах сред неспирни върволици.

А сега сред хората съм сам.

 

___

* София – Бел. авт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Бурназов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сгъстяваш тишината отвътре, а това води до духовно израстване. Но не прекалявай. Винаги имаме нужда от хора, които ни разбират и обичат, дори когато го правят по несъвършен начин. Както го правим и ние самите.
  • Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...