29.03.2022 г., 9:22

Пазарът „Красно село"*

670 0 2

Като малък често ходех там –

скара, цаца, бургери и пица

хапвах сред неспирни върволици.

А сега сред хората съм сам.

 

___

* София – Бел. авт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Бурназов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сгъстяваш тишината отвътре, а това води до духовно израстване. Но не прекалявай. Винаги имаме нужда от хора, които ни разбират и обичат, дори когато го правят по несъвършен начин. Както го правим и ние самите.
  • Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...