11.04.2020 г., 9:47

Печат на мъдростта

763 0 0

 

Тя не поиска и глътка вода,
а само миг, за да си почине.
На гърба си носеше снопче с дърва,
и заедно с него много години.

 

Бавно вървеше, с глава до земята,
прегърбена, слаба, стара жена.
Всяка стъпка оставя печата,
на мъдростта, без глас, без цена.

 

Не спря пред минувачи случайни,
да я питат, докога ще се мъчи.
Как да споделя своите тайни,
с тях бе наяве, и дори и в съня си.

 

И на всички казва, че няма да спре,
и ще работи, докато е жива.
Защото така се чувства добре,
и щом е на път е безкрайно щастлива.

 

Тя не поиска вода, нито глътка,
а само миг, за да си почине.
Снопче дърва на гърба, в прегръдка,
топлина, без която за миг ще изстине.

 

 

Явор Перфанов
10.04.2020 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...