Пей ми се, когато стана

И видя сутрешний прекрасен майски ден

И от слънцето, от Бога, Българинът озарен

И росата по горите, и полята

На родната страна

Носеща свежестта, прохладата

На събуждащата се природа.

Душата ми запява

И иска да лети

Нагоре, все нагоре

В небесний сини простори

Пей ми се когато гледам

Небесний свод

И земни ширини без край,

Безконечната вселена

Всичко туй са Български мечти

Някога достигнати -

От наште прадеди

От техний великий дух

В българското тяло

Дух и воля те споиха и калиха

И света покориха.

Българинът е достоен

Българинът е Светия -

Мъжествен, силен и красив

Въобще той е всичко онова,

За което света казва

,,Това е идеала’’